Според своето предназначение очилата биват корекционни, защитни, цветни и специални. Корекционните очила се предписват за коригиране на някои оптически несъвършенства иа окото — късогледство, високо далекогледство, астигматизъм, възрастово отслабване на акомодацията.
Човешкото око, разглеждано като оптически уред, може да бъде сравнено със сложен фотографически апарат. Окото също има система за фокусиране на светлинните лъчи и екран, върху който се проектират образите на околните предмети. В много случаи оптичната система на окото е правилно разчетена и изображенията на предметите са точно фокусирани върху ретината. Такива очи нямат нужда от очила. В други случаи фокусирането на оптичната система е неточно по отношение на ретината. Съществуват три различни варианта на нарушено фокусиране — късогледство, далекогледство и астигматизъм. Окото не разполага с възможности да коригира късогледството и астигматизма. Това може да се постигне с очила, които допълват (коригират) това, което не достига за точното фокусиране на образите върху ретината. При далекогледството нещата стоят малко по-особено. Благодарение на способността да се усилва пречупвателната сила на лещата (т. нар. акомодация) малките степени па далекогледство се покриват от акомодационните резерви на далекогледите в млада възраст и те виждат добре както надалече, така и наблизо. С напредване на възрастта акомодационната способност намалява, като при високо далекогледство тя е недостатъчна дори и в млада възраст. Поради това хора с по-високо далекогледство са принудени още в млада възраст да поставят очила, а с достигане на петото десетилетие те вече ползуват един чифт очила за гледане надалече, а друг чифт за работа на близко разстояние. Хора с нормална рефракция (т. е. с правилна фокусировка на оптичната система) са принудени да поставят очила за близка работа към 45-годишна възраст поради физиологичното отслабване на акомодационната способност. Хората с астигматизъм са затруднени в гледането както надалече, така и наблизо. Те обезателно трябва да носят постоянно очила. Голям напредък в корекцията на оптическите несъвършенства на окото е възможността да се предписват контактни лещи. Това обаче трябва да става само по лекарско предписание. Въпросът за предписване на очила на малки деца е по-сложен. Обикновено по-голяма част от новородените и малките деца са далекогледи. С израстването на децата далекогледството може да се намали и дори да премине в късогледство. Обратният процес — едно късогледство да се превърне в далекогледство, е невъзможен. При много от децата с високо далекогледство се развива и кривогледство. Това най-често става между 1- и 3-годишна възраст. Ако на такова дете своевременно се предпишат очила за постоянно носене, кривогледството може да изчезне. Затова всяко малко дете, което има кривогледство, се изследва за далекогледство. Изследването изисква предварителна подготовка с атропинови капки в продължение на 3—7 дни. Често родителите, които не познават естеството на заболяването, се противят на подобно изследване. Това съвсем не е от полза за детето. Своевременното провеждане на подобно изследване осигурява навременно лечение. След предписването на очилата следва система от упражнения до получаване пълно развитие на зрението на двете очи поотделно и до оформяне на двуочно зрение. Дете със съдружно кривогледство може да бъде лекувано успешно само ако родителите са достатъчно упорити и настоятелни в изпълнение на лекарските предписания. Защитни очила се носят при работа в производства, където има опасност в очите да попаднат чужди тела (работещи с шмиргел, на стругове и преси, каменоделци и др.). Цветни очила носят по лекарско предписание очно болни, за които силната слънчева светлина не е полезна. Вредно увлечение е носене на цветни очила, по всяко време на денонощието от хора със здрави очи. Специални очила носят хора с намалено зрение. Това са увеличителнн системи, които се използуват от гравьори, часовникари, козметици, хирурзи и др. Специални очила носят и оксиженисти и електроженисти за предпазване от ултравиолетовите лъчения.
Има хора, които не носят винаги очила, а само от време на време. За това има различни причини. На някои не им харесва как изглежда лицето им с очила, на други им подшушват, а трети се чувстват по-комфортно без тях. Не става въпрос само за комфорт и естетика – мнозина смятат, че постоянното носене на очила още повече отслабва зрението.
Миналата година бяха публикувани резултатите от изследване, проведено в Нигерия. 64% от запитаните студенти смятали, че носенето на очила може да е вредно за очите. В индийския щат Карнатака така мислят 30%, а в Пакистан – 69% от населението.
В Бразилия медицинските служители са сигурни, че от носенето на очила зрението се разваля. Има ли основания да се смята, че са прави?
Разбира се, хората носят очила по две много различни причини: късогледство и далекогледство. Далекогледството често е свързано с възрастови изменения. Мнозина на 40-50 години започват да забелязват, че им е трудно да четат при слабо осветление. С възрастта лещата на окото става по-малко еластична, а това затруднява префокусирането при изменението на разстоянието до обекта. Когато се стигне дотам, че книгата или менюто трябва да се отдалечат на по-голямо разстояние от очите, отколкото позволяват ръцете, ние се сдобиваме с очила за четене. Невероятно е, но дългосрочният ефект от носене на очила е слабо изучен. Наличните данни не потвърждават, че нашите очила за четене влияят на зрението. Откъде са се взели толкова хора, убедени, че очилата са вредни?
Струва ни се, че с времето все повече зависим от очилата, защото с възрастта лещата продължава да деградира. Налага се да прибягваме до очилата все по-често, а от това лесно си правим извод, че именно заради тях зрението ни е станало по-лошо, макар в действителност да няма причинно-следствена връзка.
В дългосрочна перспектива не е важно носите ли очила, или не (вярно, ако ви се налага да напрягате очи по време на четене, това може да предизвика главоболие и дискомфорт в очите).
В случая с децата работата е друга. Ако в детството се носят неправилно подбрани очила или изобщо не се носят, това може да има последствия. Дълго време беше прието да се смята, че при късогледство е полезно да се носят по-слаби очила, отколкото е необходимо, и това ще позволи да се намали скоростта на удължаване на очната ябълка, като по този начин се забави развитието на късогледството. Това се обясняваше така: ако се носят очила, които позволяват ясно да се вижда надалече, то фокусирайки се върху нещо, разположено по-близо, очната ябълка ще се опита да се удължи, а това трябва да се избегне. Но изследване, проведено в Малайзия през 2002 година, показало грешността на тази хипотеза толкова ясно, че експериментът бил приключен дори година по-рано от планираното. 94 деца с късогледство били разделени на случаен принцип в две групи. Те носили очила в съответствие с рецептата на офталмолога, а други – малко по-слаби, отколкото е необходимо. На старта на експеримента децата били от 9 до 14 години. През следващите две години дължината на очните им ябълки била измервана на равни интервали от време. Въпреки данните от предишното, по-малко обемно изследване през 1960 година, при децата, носещи по-слаби очила, удължаването на очната ябълка продължило. Иначе казано, зрението им постепенно се влошавало. Някои твърдят, че за определен извод още не е събран достатъчно материал. Но пуснатият през 2001 година Корканоски обзор (систематични обзори, подготвени от международното обединение на висококвалифицирани лекари – Кокрановско сътрудничество) на изследвания на деца с късогледство прави извод, че по-добре да се носят подходящи очила, а не да се опитваме да използваме по-слаби. В обзора не се твърди, че да се използват очила, съответстващи на нивото късогледство, е по-лошо, отколкото да не се носят изобщо. А в току-що публикуваното най-дълго в историята двадесет и три годишно изследванена прогресиращото късогледство се твърди точно обратното. През 1983 година във Финландия група късогледи деца били разделени на случаен принцип по няколко признака, сред които било и четенето без очила. Зрението в тази група се влошавало по-бързо, отколкото при тези, които носели очила през цялото време. След първите три години от изследването всички те получили препоръка да използват очила постоянно. След 20 години не били открити разлики между групите. Защо е толкова важно детето с лошо зрение да носи очила, е ясно. Неговите очи тъкмо се учат да виждат и без правилно подбрани очила то може да развие амблиопия (така нареченото мързеливо око), тъй като ретината му не е имала опита за получаване на ясно изображение. Освен това се изяснило, че използването на правилни очила помага да се увеличи скоростта на четене и да се снижи рискът от развитие на късогледство. Но да се върнем към възрастните. Както беше споменато по-горе, тази област е слабо изучена. Може и да се очакват отговори на тези въпроси от науката, но понякога се оказва, че някои, изглежда, очевидни изследвания, още не са провеждани от никого. Неетично би било да се експериментира, като се предлага на късогледи деца да не използват очила, тъй като сега е известно, че това може да им се отрази зле и в училище, и в развитието на очите им. Защо никой не го прави? Професор Анант Вишванатан, хирург от Морфилдската офталмологична болница в Лондон, смята, че изследвания няма просто защото няма и физиологични основания да се смята, че очилата могат да увредят зрението. Изглежда, в близко време няма да дочакаме такова изследване и се налага да се опираме на наличните данни. Да, вие може да имате свои причини да не носите очила, но не бива да се боите, че с тях ще си развалите зрението.
Тази статия съдържа само общи сведения и не бива да се разглежда като замяна на лекарските препоръки или други специалисти в областта на здравеопазването.
